Archives: “The one Lesson for the Bulgarians to Learn is Simply this: let them Abide by the Law of Europe”

Emily Strangford – “The one Lesson for the Bulgarians to Learn is Simply this: let them Abide by the Law of Europe (Translated into Bulgarian by Petar Vodenicharov). In: Balkanistic Forum 2/2018, 263-273.

Емили Ан Бофор /Beaufort/ е родена в 1826 г. като най-малка дъщеря в се-мейство на изтъкнат военен и географ адмирал Сър Френсис Бофор /1774 – 1757/. Тя отрано проявява интерес към пътешествията, към близкоизточните страни и култури, типичен за Викторианска Англия. След смъртта на баща си, през 1858 г., младата Емили предприема голямо пътуване из Мала Азия, Египет и Сирия. Публикуваният в 1861 г. нейн пътепис става повод за среща с друг млад позна-вач и изследовател на Изтока – дипломатът лорд Пърси Странгфорд. Двамата сключват брак през 1862 г., като остават да живеят в този регион. През 1864 г. тя публикува втората си книга – „Източният бряг на Адриатика“, в която описва пътуванията си със своя съпруг, под чието влияние Емили Странгфорд развива своя интерес към политическата съдба на Балканите и споделя симпатиите към българите и вярата в тяхното политическо бъдеще. Смъртта на лорд Странфорд в 1869 г. е повратна точка в живота й. Тя се посвещава на милосърдие и органи-зирана благотворителна дейност, като се обръща към света на обществената несправедливост, болестите, бедността и страданието. Изострянето на Източния въпрос и криза през средата на 70-те години на век я ангажират със съдбата на жертвите на османските репресии. През август 1876 г. Лейди Странгфорд излиза с Апел за създаване на Фонд за подпомагане на българите. В продължение на ня-колко месеца тя предприема мащабна дейност в Пловдивско: изгражда няколко болници /в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица, Петрич и Радилово/, доста-вя за пострадалите български села дрехи, лекарства, болнично оборудване, хра-ни, сглобяеми къщички. Тя сама извършва голяма част от работата не само по организирането на събирането на средства в Англия, но и по осигуряването на доставките в България и за целта обикаля селата, проучва нуждите и привлича местни дейци – свещеници, учители и представителки на женски дружества. Емили Странгфорд продължава благотворителната си дейност и в следващите години. През 1887 г. тя умира на път за Египет, където подготвя откриването на нова болница.